НАГА̀ДАМ СЕ, -аш се, несв.; нагадя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със следв. подч. изр. със съюз д а. Подготвям се, нагласявам се, натъкмявам се да правя нещо; наканвам се. Х а д ж и К у м а н -.. Влезе ли едно зрънце от ищирата в моя хамбар? Нали с Андроня я делихте и се скарахте за нея. Х а д ж и А н д р е я..Бяха се нагадили като гарги на мърша. Мира не ми дадоха, докато не я изпроводих на Варна. П. Тодоров, Събр. пр II, 425. Яз имам чаир за бране, / че са й нагадил млад юнак, / кончето да си напасе. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 252. Нагадила са й Марийка / късно за ода да ходи / на алтън бунар кладянец. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 141.
2. Нагаждам се, нареждам се. Затуй не треба да гледат.. да фащат за учители таквизи ничтожни твари, които друго като немат на какво да са надеят, нагадили са с раболепство пред първенците да са удържат на даскалския пост. Г, 1863, бр. 7, 55.